По-високи цени и по-ниско потребление заплашват търговията с нехранителни стоки. Липсата на работна ръка и неадекватни действия от страна на държавата сред най-големите проблеми на ритейлърите.

Аксиния Баева е заместник председател на Българската ритейл асоциация (БРА). БРА е учредена в началото на 2009 г. и представлява сдружение на търговците на дребно от цялата страна. Баева е изпълнителен директор е на една от големите фирми за търговия със спортни стоки, която към днешна дата има магазини с над 14 000 кв.м. ритейл площ и близо 500 служители.

 - Г-жо Баева, поскъпването на хранителните стоки е в фокуса на всички в България през последните месеци – потребители, държава, търговци. Отразява ли се обаче инфлацията и върху търговията с нехранителнои стоки?
 - Да, неминуемо. Говорейки за инфлация – тя е навсякъде, няма как това да не рефлектира и при нас. Основно като заплаха от понижаване на потребителското търсене. Това при определени ритейлъри в зависимост от сегмента, в който продават, дори се наблюдава вече. Има по-големи ръстовете в оборота заради повишените цени, но паралелно има задържан ръст на продажбите, а на места дори понижение. С други думи инфлацията, която в крайна сметка се изчислява на база основната потребителска кошница – хранителни продукти и услуги, се отразява и на другите потребителски сегменти. Ритейлът, който продава нехранителни стоки, остава на второ място и по-скоро е заплашен от понижаване на потребителското търсене.

 - Кризите с ковид и войната в Украйна отразиха ли се на вашия бизнес?
 - О, да. Ковидът се отрази на всеки. Отрази се на целия свят, на всяка държава. Отрази се на всеки бизнес, на всеки човек. Ритейлът пострада много, особено в периодите на локдаун. В крайна сметка основната дейност на ритейла беше възпрепятствана. Ние бяхме затворени, нямахме право да работим. Така по това време говорим за драматични спадове в оборота, особено фирми, които не бяха развити онлайн. Тук трябва да кажа и за позитивната страна – навсякъде, където има тъмнина, има и светлина в другата посока. Ползата, която бизнеса извлече от пандемията е едмп  катализира итивната част на ковида е, едно катализиране на процеса на дигитализация на ритейла, което в дългосрочен план със сигурност е от полза за всеки един бизнес.

 - В контекста на тези проблеми има ли БРА някакви претенции към държавата?
 - Ние от БРА държим на начина, по който комуникираме и се позиционираме в обществото и „претенция” не е думата, на която залагаме. Ние правим един модерен бизнес и предпочитаме да си партнираме с държавата. Това го демонстрирахме още със старта на пандемията. В момента, в който ние бяхме затворени и държавата сложи всякакви ограничения пред нашата дейност, ние излязохме и казахме: „Да, съгласни сме. Да, здравето на хората е по-важно. Да, зелените сертификати трябва да се спазват. Да, трябва да има страхотни мерки за дезинфекция, сигурност и т.н.” . Ние започнахме да инвестираме само и само да отговорим на тези изисквания. Така че „претенция” не е думата, която бих употребила, но да, държавата е длъжник на ритейл бизнеса в много аспекти. Говорейки конкретно и във връзка с предния въпрос за инфлацията, войната и енергийната криза, ние бихме искали да продължат енергийните компенсации, тъй като цената на тока се превърна в един фактор, на места по-голям от наемите на магазините. Това е критично важно за търговията на дребно. Другото ни желание към държавата е свързано със законодателството. Много голяма част от законите, обслужващи търговията на дребно, реално са много стари. Към момента те не отразяват динамиката на съвременния бизнес и по-скоро пречат на ритейлъра. Мога да дам пример със Закона за защита на потребителите и изискванията за етикетиране. Ние вместо да продаваме и да обслужваме клиенти и да даваме това, което в съвременния ритейл се иска – клиентско преживяване, социализация и т. н., ние произвеждаме етикети и ги лепим, когато дойде ред за намаление.

 - Как стоят нещата в другите държави?
 - В Италия например това не е така. Не са длъжни да лепят етикет при намаление на всяка една стока. По-скоро се обособяват в сектори и там се обозначава. На входа на магазина също се казва „В кампания сме, цената е еди колко си процента намалена, от тази, която ще видите”. Нещо в този стил би могло да се помисли и тук.

 - Държавата в лицето на КЗП доста често демонизира търговците. Как изглежда този сблъсък от гледна точка на вашия бизнес?
 - Да, това е третото нещо, което бих казала, когато си говорим за търговци на дребно. Със сигурност има една такава сатанизация, която е тръгнала като че ли преди Христа. Търговецът се възприема като „подъл спекулант”, чиято единствена цел е печалба и тя никога не е честна. Това със сигурност не е вярно и ние от БРА много държим това да се промени. Имаме нужда буквално от положителен PR на държавно ниво, защото реално сме много голяма част от бизнеса в България, осигуряваме много голям процент от заетостта в страната, плащаме данъци, осигуровки, генерираме брутен вътрешен продукт. Отделно бизнесът се модернизира. Ние говорим за магазините в днешно време като за места за социализация, за взаимодействие със стоката. Това са места, на които ползата от артикулите излиза на преден план, а не просто продажбата и печалбата. Ритейлърът влага страшно много да създава една хубава и модерна среда за пазаруване, в която клиентът е много повече от купувач. Така че тук също смятаме, че държавата е длъжник на търговеца на дребно.

 - Ритейлът и в частност търговията с дрехи и обувки наскоро беше изправена пред възможността да бъде приета Наредбата за оползотворяване на отпадъци от дрехи и обувки. Как щеше да се отрази тя на бизнеса и на цените?
 - Да, в средата на миналата година на сайта на МОСВ се появи проектонаредба за отпадъци при продажба на дрехи и обувки, която, ако беше въведена, във вида, в който беше публикувана, щеше да доведе до целенасочено унищожаване на части от бранша. Става въпрос за едни абсолютно неадекватни продуктови такси, без никаква разумна икономическа обосновка. Тези такси трябваше да бъдат плащани на всеки един брой продаден продукт. Ще дам прост пример. 1,40 лв трябваше да се плаща за всеки продаден брой чорапи. Вие разбирате, че те чорапите по принцип струват толкова. Такса, съизмерима с цената на продукта, наистина говори за едно заличаване на цели сегменти на нашия бизнес.

 - Каква беше реакцията на БРА?
 - Основната цел на БРА е именно защита на бизнеса. Ние се държим адекватно информирани за появатана нови наредби и регулации. Имаме активна позиция по всички важни теми, касаещи търговията на дребно и в случая много остро се противопоставихме на Наредбата. Написахме редица писма до институциите. Предложихме да седнем да работим заедно. Да направим една адекватна оценка на въздействието на тази Наредба, защото със сигурност не беше правена такава към момента на публикуване. Април 2019 г. е правена такава оценка, а това е преди ковид, преди война, преди енергийна криза. БРА много активно веднага изрази позиция, но не получихме отговор от институциите. Най-накрая написахме писмо и до президента. Тогава вече получихме отклик, който е адекватен. Наредбата в момента е стопирана. По-важното е, че на следващо четене ние ще бъдем включени в дискусия. В крайна сметка ние ще търсим отговор на въпроса как ще бъдат постигнати целите, заложени от Бюрксел. БРА е съгласна и казва, че това трябва да влезе в сила. Тази наредба е пусната от Брюксел и става въпрос за екология и за това, че света, в който живеем трябва да е малко по-добро място. Въпросът е как държавата ще постигне тези цели за оползотворяване и рециклиране.

 - Може ли да се вземе пример от чужбина?
 - Със сигурност. Ние сме готови от нашите проучвания да посочим такива примери, които да са в услуга на създаването на нашия най-работещ модел.

 - Какви други проблеми има пред вашия бизнес?
 - Липсата на работна ръка. Всеки, който се занимава с търговия на дребно, ще каже това. Липсата на работна ръка и растящите разходи. Тези две неща вървят ръка за ръка. Цената на труда се покачва, което е във връзка с инфлация, постковид ситуация, война, обща несигурност в икономически и социален аспект. Липсата на работна ръка след края на пандемията излезе наистина на преден план. България се оказва на първо място в Европейския съюз по един много интересен показател, а именно процент млади хора, които са нито работещи, нито се обучават в нещо, нито се преквалифицират в нещо. 22 % от младите българи не попадат в нито една от тези групи. В това проучване са правени оценки как това въздейства върху икономиката на страната, които възлизат на 2,2 млрд. лв загуби годишно. Ритейлът това е работа с хора. В момента, в който нямаш хора, ти си изправен пред непреодолими проблеми да осъществяваш бизнеса си.

 - Продавате спортни стоки. Спортува ли българинът?
 - Да, ходи на открито, на планина. Слава богу ние в България имаме тази природа. Определено спортуваме. Това показват нашите цифри. Търсенето на спортни и туристически стоки нарасна неимоверно. Като че ли хората страхувайки се за себе си, започнаха да мислят за здравето си и започнаха да правят неща за него.

 - Промени ли се поведението на българинът. Предпочита ли вече да пазарува онлайн?
 - По време на ковид той нямаше избор. Но тази тенденция не се запази в същия темп, в който беше. По-скоро физическите магазини изживяват един ренесанс.  Хората се завръщат и искат да посещават магазини на място, което не означава, че не се пазарува онлайн. 

Интервюто е публикувано на страницата на flashnews.bg